„Тревожността е нормална реакция на всякакви затруднения в живота на човека, независимо от какъв характер са те. Когато човек живее в позната и спокойна среда, тогава тревожността е нещо, с което може и знае да се справи сам, без да търси чужда помощ. Най-често това става с разговори с приятели, роднини, членове на семейството. Това е едно вентилиране на чувствата, при което човек се освобождава от напрежението. Когато живеем в среда, в която цари несигурност, тогава има базова тревожност, която присъства постоянно в нас и ставаме по-„нервни“, обясни доц. д-р Емил Калудиев – водещ психиатър у нас, сред първите специалисти, получили международен сертификат за практикуване на когнитивно-поведенческа терапия, който приема и лекува пациенти в „Дорис клиникс“.
Мислейки си, че сме изнервени, ние всъщност сме тревожни. В това състояние човек става по-избухлив, раздразнителен, плачлив, несигурен в действията си, рефлексите са по-бавни, а реакциите по-остри, необмислени и прибързани. Когато човек си дава сметка откъде произлиза това състояние, той се опитва да намери някакви начини за разрешаване на ситуацията.
В повечето случаи тези състояния се провокират от няколко вида случки – например влюбване, разлюбване, тръгване на работа, промяна на местожителство, физическо нараняване, инцидент и т.н. Така че човек има механизми за справяне с различните неблагоприятни ситуации. Когато не можем да се справим с някое събитие или то е извън нашата представа за контрол, тогава тревожността става все по-силна и започват да се проявяват и някои телесни симптоми. Обичайно те засягат сърдечносъдовата и дихателната система, често се повишава кръвното, има различни видове нарушения на сърдечния ритъм, изпотяване, изсъхване на кожата и др. реакции на вегетативната нервна система, която е претоварена с необходимостта да реагира на повишената тревожност.
„Вегетативната нервна система се нарича още автономна, т.е., управляваща сама себе си. Ние можем да се намесим в работата на вегетативната нервна система единствено чрез „бутона“ тревожност. Когато го натиснем и се почувстваме силно тревожни, вегетативната нервна система е длъжна да направи така, че да можем да се справим със „страшното“ нещо, което се случва в момента. Т.е., необходима ни е още енергия, за да можем да избягаме, да се бием или борим. За тази цел вегетативната нервна система повишава хормоните на стреса в организма, което води до покачване на кръвното, учестяване на дишането, треперене.
Когато имаме някаква неизвестност и несигурност, събитията не зависят от нас, но ние нямаме представа как ще протекат по- нататък, също се повишава тревожността ни. В България несигурността относно живота и бъдещето ни е много голяма от години. Всяко нещо, което е неизвестно, поражда тревожност и напрежение. Някои хора са по-чувствителни към това, те са по-скоро с песимистична нагласа за себе си и бъдещето. Те обичайно са били принудени да се подчиняват на някого през живота си. По-чувствителни към неизвестното са, защото имат нужда някой да ги ръководи и насочва какво да правят. Когато на фона на базовото напрежение и тревожност се появи и нещо ново, често се налага професионална консултация със специалист“, допълни доц. Калудиев.
Лекарят може да намери причините за състоянието на пациента, да се постарае да му помогне, като го поощри да се опита да използва собствените си възможности за справяне със ситуацията. Всеки има такива възможности в себе си. Това е психотерапевтична работа, която се насочва към ресурса на човека и решаване на конкретния му проблем. Такъв е всичко, което човекът нарича проблем. Когнитивно-поведенческата терапия, която доц. Калудиев практикува, е ориентирана към разрешаването на даден проблем.
Когато се налага, психиатърът предписва медикаменти и проследява във времето резултатът от терапията. Всяко тревожно разстройство може да се лекува само с когнитивно-поведенческа терапия и психотерапия, но и с медикаменти също.
Водещият специалист допълни, че най-простото средство, до което изключително много хора прибягват, за да тушират тревожността, е алкохолът. В малки количества той действа като транквилизатор, при това алкохолът с намаляването на напрежението води и до чувство на удоволствие. Поради това този, който практикува намаляване на напрежението с алкохол, е много по-застрашен от увеличаване на количествата, които приема.
Но за всеки е ясно, ако някой има проблем и се напива редовно с надеждата той да се разреши, когато изтрезнее, разбира, че притеснителната ситуация все още е там. Затова най-ефективното нещо е психотерапията. Медикаментите може да служат като подкрепящи, за да бъде човек малко по-спокоен, по-лесно да се ориентира в ситуацията и да излезе от нея по-ефективно.
Хубаво е в ежедневието си човек да се разхожда сред природата, да спортува, да има режим на хранене, почивка и работа – всичко това създава повече спокойствие, което намалява базовата тревожност.
„Ако нямаме никаква тревожност, ние вече не сме на този свят. Живият човек във всеки един момент изпитва някаква тревожност поради това, че трябва с нещо да се справи. Трябва да стане, да се облече подходящо, да си измие зъбите, да стигне навреме на работа, да свърши необходимите задачки… Ние не усещаме тази тревожност и затова я наричаме базова. В крайна сметка, тревожността е нормална човешка реакция, която в някои моменти става толкова силна, че изглежда като болестна. Но решение има“, обобщи доц. Калудиев.
Доц. д-р Емил Калудиев приема всяка седмица в „Дорис клиникс“. Повече информация можете да научите на телефони 0879851557 и 0879853557, както и на нашия сайт https://dorisclinics.com/